Емоционалният товар на проблемното забременяване 

Да скърбиш за нещо, което така и не си имал и да не можеш да обясниш това чувство на никого – звучи объркано и мъчително, нали? Това е малка част от емоционалната буря, в която живеят двойките, които не успяват да имат дете. 
 
На пръв поглед никой в тази двойка не е “тежко болен”.  

Всичко отвън изглежда напълно нормално, защото носят болката си тихо, а това е и причина често да остават неразбрани даже от най-близките си. Но истината за борбата с инфертилитета е, че стресът от тази диагноза е огромен и го сравняват дори със стреса при тежки онкологични или сърдечни заболявания.  
 
Oview и Presto в подкрепа на мечтата за дете 
 
Да разчупим мълчанието по темата – това е една от причините през 2026 г. да подкрепим като генерален спонсор кампанията “Повече българчета за България”. Oview и Presto от няколко години са партньор на инициативата на Радио Витоша, която осигурява подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми или с новородени, които имат нужда от допълнителна грижа. В кампанията сме обединени от разбирането, че двойките с подобни изпитания имат нужда от финанси, както и от възможно най-добрата медицинска експертиза.  

Но и от разбиране на техните емоции и от открито и подкрепящо общуване.  

Психология на “тихата скръб” 

Защо засегнатите двойки се затварят емоционално? Все едно невидима, но твърда стена ги разделя от хората, които до неотдавна са им били най-близки. 
 
Чували сте за така наречения принцип на Ана Каренина или може би си спомняте първото изречение в романа: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему”. В основата на принципа е залегнало това, че щастието е универсално. Скръбта и чувството на безнадеждност обаче заключват двойките в техен собствен лабиринт от тревога, негативни мисли и усещане за липса. 
 
Самата тема за проблемното забременяване се смята за деликатна, интимна, а да си признаем честно – за много хора и срамна. Повечето хора просто не са сигурни как да говорят даже с близки хора за този проблем. Затова и самите двойки, както и кръгът им от роднини и приятели в много случаи прибягват до студеното “тактично мълчание”.  
 
Какво всъщност изпитват мъжът и жената в двойката? 
 
Неуспешните опити за забременяване представляват изпитание не само за двойката – те са тежко преживяване и за мъжа и жената поотделно. 

Жената: “Тялото ми ме предаде” 

Жените често изпитват дълбоко чувство на вина и непълноценност. Да не могат да изпълнят ролята на майка, поставена в самата основа на женската същност, ги кара да се чувстват “счупени” и излишни. Не подценявайте и факта за това как ин витро процедурите въздействат допълнително. Преди имплантацията жените преминават пред подготовка със силни хормонални препарати, които рушат нормалния емоционален фон. 

Мъжът: “Скалата, която се руши” 

От него се очаква да бъде силен и да подсигури едно здраво и стабилно семейство. За мъжа диагнозата инфертилитет често звучи унизително. Ударът върху егото и усещането за мъжественост е огромен. Ето защо “силният пол” още по-трудно говори за емоциите си в такава ситуация. Това може да доведе до така наречената “тиха депресия”, която човек се старае да прикрие, вместо да я адресира.  

Възрастта: Когато часовникът тиктака все по-оглушително  

В цяла Европа има тенденция раждането на първото дете да се отлага във времето. България не прави изключение, като така възрастовите притеснения излизат на преден план, ако срещнем трудности със зачеването. 

След 35 години яйчниковият резерв на жените започва рязко да намалява, което важи и за количеството и качеството на семенната течност при мъжете. Към това прибавете и социалния натиск – все още се намират хора, които да подхвърлят “Няма ли вече да ставате трима?” и класиката “Време ви е вече!” 
 
Такива напомняния, даже и да са добронамерени, допринасят за наслагване на излишен стрес. А още стрес е последното нещо, от което хората с репродуктивни проблеми имат нужда. Голяма част от тях страдат от тревожност и депресия. Рискът е по-висок за жените, особено ако са на възраст над 30 години, както и ако от началото на лечението за инфертилитет вече са минали между 3 и 6 години. (1) 

Какво помага да устоим на емоционалната буря 

  • Ежедневие в баланс: За двойката е важно да запази интересите и хобитата си. Създаването на нови приятни моменти не бива да остава на пауза, а темите за медицинските процедури да превземат целия живот. 
  • Информирайте се с мярка: Доверете се на лекарите и/ или се информирайте от надеждни източници за нещата, свързани със зачеването. Недейте да четете до безкрай чужди истории по форуми, защото това подхранва тревожността. 
  • Техниката “5 минути за притеснение”: Позволете си да плачете и да се тревожите по 5 минути на ден. След това се фокусирайте върху нещо, което ви носи радост тук и сега. 

За успешното лечение е нужно спокойствие 

Знаете ли, че основна причина много двойки да се отказват от ин витро процедури е емоционалното прегаряне? Дори парите за терапията да не са проблем, заради стреса тези двойки просто не намират сили да извървят докрай пътя към сбъдването на голяма си мечта – да имат свое бебе.  

Ето защо за Oview и Presto този разговор е важен – в открит и подкрепящ тон. “Повече българчета за България” е още един начин недвусмислено да покажем на двойките, че проблемите им не са нито табу, нито тяхна лична битка, в която са съвсем сами. Защото подадената ръка в правилния момент наистина може да върне нечии сили по пътя към появата на новия живот.       

1 – https://womensmentalhealth.org/posts/depression-and-anxiety-do-they-impact-infertility-treatment/ 

Подобни